26 oct 2014, 9:03

Награда

516 0 6

                        Награда

 

 

Не  съм  аз  робиня.  Избраница  жрица

на  словото  пратено  свисше,

разтварям  се  цялата.  В  слух  се  превръщам

и  песен  Небето  с  мен  пише...

Поглъщам  с  наслада  живителна  сила.

Плътта  ми  ликува  с  любов.

Сърцето  престава  с  ума  да  флиртува

и  вече  съм  цялата  зов.

Ръцете  послушно  със  пръстите  точни

намират  най-вярната  струна.

Тогава  забравила  всичко,  аз  пия

награда  за  мене   от  Трона...

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Стойна Димова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Здравей, Ачо! Действително си бях замислила къде си и защо не виждам името ти при публикациите. Радвам се, че отново се появи и ме удостои с вниманието си.Благодаря за хубавия коментар!
    Поздрав и лека нощ!
  • Те това е стих светкавица!Много силен и каращ те да съпреживееш всичко земно по начин който поетесата иска да видиш!Найстина филосовски стих!Поздравявам те скъпа!!!
  • Добър ден, приятели - Исмаил, Росица, Мисана, Анна, много съм ви благодарна за вниманието! Вие ме стимулирате!
    Бог щедро да ви възнагради!
  • Жрица на словото означава Жрица на Естетическото силово поле. Тежка корона си слагаш, Стойна, но мисля, че не е без основание, особено след като прочетох настоящата ти миниатюра, заслужаваща най-висока оценка!
  • Изразила си началото на творческия процес - вдъхновението, искрата, без която няма изкуство. Поздравления!

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...