26.10.2014 г., 9:03 ч.

Награда 

  Поезия » Философска
377 0 6

                        Награда

 

 

Не  съм  аз  робиня.  Избраница  жрица

на  словото  пратено  свисше,

разтварям  се  цялата.  В  слух  се  превръщам

и  песен  Небето  с  мен  пише...

Поглъщам  с  наслада  живителна  сила.

Плътта  ми  ликува  с  любов.

Сърцето  престава  с  ума  да  флиртува

и  вече  съм  цялата  зов.

Ръцете  послушно  със  пръстите  точни

намират  най-вярната  струна.

Тогава  забравила  всичко,  аз  пия

награда  за  мене   от  Трона...

 

 

© Стойна Димова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Здравей, Ачо! Действително си бях замислила къде си и защо не виждам името ти при публикациите. Радвам се, че отново се появи и ме удостои с вниманието си.Благодаря за хубавия коментар!
    Поздрав и лека нощ!
  • Те това е стих светкавица!Много силен и каращ те да съпреживееш всичко земно по начин който поетесата иска да видиш!Найстина филосовски стих!Поздравявам те скъпа!!!
  • Добър ден, приятели - Исмаил, Росица, Мисана, Анна, много съм ви благодарна за вниманието! Вие ме стимулирате!
    Бог щедро да ви възнагради!
  • Жрица на словото означава Жрица на Естетическото силово поле. Тежка корона си слагаш, Стойна, но мисля, че не е без основание, особено след като прочетох настоящата ти миниатюра, заслужаваща най-висока оценка!
  • Изразила си началото на творческия процес - вдъхновението, искрата, без която няма изкуство. Поздравления!
  • Дали си Стойна или Стояна, приличаш ми на Багряна!
Предложения
: ??:??