Награда
Награда
Не съм аз робиня. Избраница жрица
на словото пратено свисше,
разтварям се цялата. В слух се превръщам
и песен Небето с мен пише...
Поглъщам с наслада живителна сила.
Плътта ми ликува с любов.
Сърцето престава с ума да флиртува
и вече съм цялата зов.
Ръцете послушно със пръстите точни
намират най-вярната струна.
Тогава забравила всичко, аз пия
награда за мене от Трона...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Стойна Димова Всички права запазени
