Oct 26, 2014, 9:03 AM

Награда

512 0 6

                        Награда

 

 

Не  съм  аз  робиня.  Избраница  жрица

на  словото  пратено  свисше,

разтварям  се  цялата.  В  слух  се  превръщам

и  песен  Небето  с  мен  пише...

Поглъщам  с  наслада  живителна  сила.

Плътта  ми  ликува  с  любов.

Сърцето  престава  с  ума  да  флиртува

и  вече  съм  цялата  зов.

Ръцете  послушно  със  пръстите  точни

намират  най-вярната  струна.

Тогава  забравила  всичко,  аз  пия

награда  за  мене   от  Трона...

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стойна Димова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Здравей, Ачо! Действително си бях замислила къде си и защо не виждам името ти при публикациите. Радвам се, че отново се появи и ме удостои с вниманието си.Благодаря за хубавия коментар!
    Поздрав и лека нощ!
  • Те това е стих светкавица!Много силен и каращ те да съпреживееш всичко земно по начин който поетесата иска да видиш!Найстина филосовски стих!Поздравявам те скъпа!!!
  • Добър ден, приятели - Исмаил, Росица, Мисана, Анна, много съм ви благодарна за вниманието! Вие ме стимулирате!
    Бог щедро да ви възнагради!
  • Жрица на словото означава Жрица на Естетическото силово поле. Тежка корона си слагаш, Стойна, но мисля, че не е без основание, особено след като прочетох настоящата ти миниатюра, заслужаваща най-висока оценка!
  • Изразила си началото на творческия процес - вдъхновението, искрата, без която няма изкуство. Поздравления!

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...