26 окт. 2014 г., 09:03

Награда

515 0 6

                        Награда

 

 

Не  съм  аз  робиня.  Избраница  жрица

на  словото  пратено  свисше,

разтварям  се  цялата.  В  слух  се  превръщам

и  песен  Небето  с  мен  пише...

Поглъщам  с  наслада  живителна  сила.

Плътта  ми  ликува  с  любов.

Сърцето  престава  с  ума  да  флиртува

и  вече  съм  цялата  зов.

Ръцете  послушно  със  пръстите  точни

намират  най-вярната  струна.

Тогава  забравила  всичко,  аз  пия

награда  за  мене   от  Трона...

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Стойна Димова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Здравей, Ачо! Действително си бях замислила къде си и защо не виждам името ти при публикациите. Радвам се, че отново се появи и ме удостои с вниманието си.Благодаря за хубавия коментар!
    Поздрав и лека нощ!
  • Те това е стих светкавица!Много силен и каращ те да съпреживееш всичко земно по начин който поетесата иска да видиш!Найстина филосовски стих!Поздравявам те скъпа!!!
  • Добър ден, приятели - Исмаил, Росица, Мисана, Анна, много съм ви благодарна за вниманието! Вие ме стимулирате!
    Бог щедро да ви възнагради!
  • Жрица на словото означава Жрица на Естетическото силово поле. Тежка корона си слагаш, Стойна, но мисля, че не е без основание, особено след като прочетох настоящата ти миниатюра, заслужаваща най-висока оценка!
  • Изразила си началото на творческия процес - вдъхновението, искрата, без която няма изкуство. Поздравления!

Выбор редактора

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...