Ноктюрното на южния вятър

16 ago 2021, 15:58

Poesía

338 0 3

От южни ветрове, сега сърцето

подпали се, задрямало преди.

Усмивката не слиза от лицето –

аз следвам жадно твоите следи.

Защото трябва ми душа просторна

в която туй сърце да охладя.

Те южни са, ала са безпризорни –

въздушните трептения в света.

Така че приюти ме, таз жарава

ще изгори душата ми докрай!

Очаквам те – вода си, аз съм лава,

а сливането ни е миг от Рай!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.