Ноктюрното на южния вятър
От южни ветрове, сега сърцето
подпали се, задрямало преди.
Усмивката не слиза от лицето –
аз следвам жадно твоите следи.
Защото трябва ми душа просторна
в която туй сърце да охладя.
Те южни са, ала са безпризорни –
въздушните трептения в света.
Така че приюти ме, таз жарава
ще изгори душата ми докрай!
Очаквам те – вода си, аз съм лава,
а сливането ни е миг от Рай!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Таков Всички права запазени
