Aug 16, 2021, 3:58 PM

Ноктюрното на южния вятър 

  Poetry
275 0 3

От южни ветрове, сега сърцето

подпали се, задрямало преди.

Усмивката не слиза от лицето –

аз следвам жадно твоите следи.

 

Защото трябва ми душа просторна

в която туй сърце да охладя.

Те южни са, ала са безпризорни –

въздушните трептения в света.

 

Така че приюти ме, таз жарава

ще изгори душата ми докрай!

Очаквам те – вода си, аз съм лава,

а сливането ни е миг от Рай!

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??