Не искам милостиня

14 jul 2011, 16:18

Poesía

632 0 2

Не искам милостиня

Горивото на твойте чувства се изчерпва,

затова си толкова разумен.

Затова изглеждаш странно предан,

безкрайно добродушен, сладкодумен.

Но аз съм подозрителна, не вярвам.

За тези качества не искам и да знам.

Презирам програмираната мярка

и чувствата, раздадени по грам.

Не е уютно с тях. Не ги усещам.

Не милостиня чакам аз на твоя праг.

На гладния дай хляба цял. Не пускай

трошички в шепата му на бедняк.

И някой ден, когато те подмина,

не казвай, че си просто неразбран.

Аз се надявах толкова години

да ми протегнеш щедра длан.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

renika67 (Ирена Георгиева)

2011-07-18T13:48:17+03:00

А ще имаме ли сили да дочакаме деня на "подминаването"...Прекрасен стих,поздрав!!!
hagi (Боряна)

2011-07-14T17:50:32+03:00

Много добре казано!
Поздравявам те!