Не искам милостиня

14 июл. 2011 г., 16:18

Поэзия

630 0 2

Не искам милостиня

Горивото на твойте чувства се изчерпва,

затова си толкова разумен.

Затова изглеждаш странно предан,

безкрайно добродушен, сладкодумен.

Но аз съм подозрителна, не вярвам.

За тези качества не искам и да знам.

Презирам програмираната мярка

и чувствата, раздадени по грам.

Не е уютно с тях. Не ги усещам.

Не милостиня чакам аз на твоя праг.

На гладния дай хляба цял. Не пускай

трошички в шепата му на бедняк.

И някой ден, когато те подмина,

не казвай, че си просто неразбран.

Аз се надявах толкова години

да ми протегнеш щедра длан.

renika67 (Ирена Георгиева)

2011-07-18T13:48:17+03:00

А ще имаме ли сили да дочакаме деня на "подминаването"...Прекрасен стих,поздрав!!!
hagi (Боряна)

2011-07-14T17:50:32+03:00

Много добре казано!
Поздравявам те!