Не искам милостиня
Не искам милостиня
Горивото на твойте чувства се изчерпва,
затова си толкова разумен.
Затова изглеждаш странно предан,
безкрайно добродушен, сладкодумен.
Но аз съм подозрителна, не вярвам.
За тези качества не искам и да знам.
Презирам програмираната мярка
и чувствата, раздадени по грам.
Не е уютно с тях. Не ги усещам.
Не милостиня чакам аз на твоя праг.
На гладния дай хляба цял. Не пускай
трошички в шепата му на бедняк.
И някой ден, когато те подмина,
не казвай, че си просто неразбран.
Аз се надявах толкова години
да ми протегнеш щедра длан.
© Миночка Митева All rights reserved.
