24 oct 2007, 9:12

НЕ СЕ СБОГУВАЙ

  Poesía
860 0 22



Не се сбогувай с мен на тръгване.
(С разделите на "Вие" си говорим.)
Остави ми само миг преди разсъмване,
докато слънцето крилата си разтвори.

Тогава на пръсти пристъпи в душата ми,
за да ме почувстваш - низ от вдъхновения,
а утре искам да съм просто непозната,
макар и болката да стихва с времето.

Не се сбогувай с мен на тръгване.
(Раздялата боли така неустоимо.)
Остави ми само миг преди разсъмване,
за да забравя колко съм ранима.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...