19 ago 2008, 12:38

Не те намирах!...

955 0 26

            Не те намирах!...

На пясъци приличаха ръцете ми -
плаващи - към твоя бряг,
по стръмното ти шепнеха с обичане
и пак те търсеха... и пак... и пак!...

Не те намираха - разсипани -
потъваха към пукнатото сухо
и скърцаха -  вековно-хрипави -
и стенех... и потръпвах с пукот!...

Не те намирах - разпиляна -
танцувах волно!... Скитница!...
И като северно сияние -
не знаех залез - а душата?...

А душата ми е...  празна житница!...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Таня Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • А душата ми е... празна житница!...

    !!!
  • "Душата ми е празна житница!" Тук главното е, че е житница! Тя празна не може да стои - или е пълна, или ще се напълни!
  • Тнечка,прекрасно,като тебе,предполагам,като душевноста ти!
    Прегръдка и целувка!!!
  • "А душата ми...е празна житница!..."
    Невъзможно!Душа,която ражда
    красота...и носи любов,не може да е празна!
    Прекрасен стих!Поздравления,Таничка!Сърдечно!
  • красота Танче....
    житницата ти е претъпкана с чувства....
    иначе няма да пишеш такива стихове!!!
    прегръдка от вълчо!

Selección del editor

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...