19.08.2008 г., 12:38

Не те намирах!...

948 0 26

            Не те намирах!...

На пясъци приличаха ръцете ми -
плаващи - към твоя бряг,
по стръмното ти шепнеха с обичане
и пак те търсеха... и пак... и пак!...

Не те намираха - разсипани -
потъваха към пукнатото сухо
и скърцаха -  вековно-хрипави -
и стенех... и потръпвах с пукот!...

Не те намирах - разпиляна -
танцувах волно!... Скитница!...
И като северно сияние -
не знаех залез - а душата?...

А душата ми е...  празна житница!...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Георгиева Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • А душата ми е... празна житница!...

    !!!
  • "Душата ми е празна житница!" Тук главното е, че е житница! Тя празна не може да стои - или е пълна, или ще се напълни!
  • Тнечка,прекрасно,като тебе,предполагам,като душевноста ти!
    Прегръдка и целувка!!!
  • "А душата ми...е празна житница!..."
    Невъзможно!Душа,която ражда
    красота...и носи любов,не може да е празна!
    Прекрасен стих!Поздравления,Таничка!Сърдечно!
  • красота Танче....
    житницата ти е претъпкана с чувства....
    иначе няма да пишеш такива стихове!!!
    прегръдка от вълчо!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...