26 nov 2019, 16:43

Нека вали!

  Poesía » Otra
828 2 6

Вечерта с ниска мъгла, по дерето се стича.

Виждаш само суха трева, с цвят на светла лисица.

Замирисва на пушек, на запалени печки.

Уж е есен, а суша е. Пукат сухите клечки.

И листата шумят. Стъпки чуваш на бездомното куче.

Нека днес завали! И вали най-малко до утре!

Този дъжд съм го чакала, и го виках по име.

И усещам по мириса, че небето всеки миг ще се срине.

Нека! Нека измие всичко мръсно и старо. Нека изчисти,

прахоляка отровен, заседнал във нашите мисли.

Нека! Нека вали…

… и дъждът затанцува по покрив на стара барака.

Всяка капка вода е живот. Всяка капчица, всяка!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ирен Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Навярно заваля навреме... Чисто и живо!
  • Ласка, Ангелче, благодаря, че прочетохте. И се радвам, че стихотворението ви е допаднало.
  • Нека вали!
    ... пречистващо.
    Поздрав!
  • Така е, Наде! Всяко нещо с времето си. Благодаря.
  • Всяко нещо с времето си, та и този стих. Навреме го прочетох, съвсем навреме...Благодаря!

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...