Нека вали!
Вечерта с ниска мъгла, по дерето се стича.
Виждаш само суха трева, с цвят на светла лисица.
Замирисва на пушек, на запалени печки.
Уж е есен, а суша е. Пукат сухите клечки.
И листата шумят. Стъпки чуваш на бездомното куче.
Нека днес завали! И вали най-малко до утре!
Този дъжд съм го чакала, и го виках по име.
И усещам по мириса, че небето всеки миг ще се срине.
Нека! Нека измие всичко мръсно и старо. Нека изчисти,
прахоляка отровен, заседнал във нашите мисли.
Нека! Нека вали…
… и дъждът затанцува по покрив на стара барака.
Всяка капка вода е живот. Всяка капчица, всяка!
© Ирен All rights reserved.
