ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
13 jul 2009, 19:05

Неочаквано /рубаи/

1K 0 13

 

Небето на трохички пропада.

Магия е в лятната нощ звездопада.

Нещо в паметта ми прошумоля -

един парфюм от сянка млада.

 

Обичам онази, която идва във стихове тук!

Прегръщам, притискам, целувам нежно, без звук.

От луната лъчи, от звезди светлина.

На самотното виолено соло, на всичко напук!

 

Обичам, когато след Нея, небе се пропука!

Не обичам самотният залез да е разтуха!

Ще И звънна: Искаш ли да се видим?

Какво е това?! На вратата ми някой почука...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poesía 7K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poesía 4.9K 5.0