ZEMEDELEC (Красимир Дяков) ZEMEDELEC (Красимир Дяков)
11 855
13 jul 2009, 19:05

Неочаквано /рубаи/

995 0 13

 

Небето на трохички пропада.

Магия е в лятната нощ звездопада.

Нещо в паметта ми прошумоля -

един парфюм от сянка млада.

 

Обичам онази, която идва във стихове тук!

Прегръщам, притискам, целувам нежно, без звук.

От луната лъчи, от звезди светлина.

На самотното виолено соло, на всичко напук!

 

Обичам, когато след Нея, небе се пропука!

Не обичам самотният залез да е разтуха!

Ще И звънна: Искаш ли да се видим?

Какво е това?! На вратата ми някой почука...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Красимир Дяков Todos los derechos reservados

Por favor, valore anónima y concienzudamente

Comentarios

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Poesía 5.9K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Poesía 5.7K 5.0