Небето на трохички пропада.
Магия е в лятната нощ звездопада.
Нещо в паметта ми прошумоля -
един парфюм от сянка млада.
Обичам онази, която идва във стихове тук!
Прегръщам, притискам, целувам нежно, без звук.
От луната лъчи, от звезди светлина.
На самотното виолено соло, на всичко напук!
Обичам, когато след Нея, небе се пропука!
Не обичам самотният залез да е разтуха!
Ще И звънна: Искаш ли да се видим?
Какво е това?! На вратата ми някой почука...