13.07.2009 г., 19:05 ч.
Неочаквано /рубаи/
Небето на трохички пропада.
Магия е в лятната нощ звездопада.
Нещо в паметта ми прошумоля -
един парфюм от сянка млада.
Обичам онази, която идва във стихове тук!
Прегръщам, притискам, целувам нежно, без звук.
От луната лъчи, от звезди светлина.
На самотното виолено соло, на всичко напук!
Обичам, когато след Нея, небе се пропука!
Не обичам самотният залез да е разтуха!
Ще И звънна: Искаш ли да се видим?
Какво е това?! На вратата ми някой почука...
© Красимир Дяков Всички права запазени
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Благодаря!
-
Зем, ти си щастливец!
Много е хубаво! -
песенно почукване е било
-
-
Честито и благодаря!
-
Любовта при нас се завръща
да се чуди човек какво е това
в полунощ на вратата се чука
и любима жена ни прегръща...
Върнаха се и при теб и при мен...
Поздрави Зем !
-
Благодаря на всички оценили или коментирали! Зем.
-
Отвори, Краси! Дошла е Любовта. Красивият стих я е привлякъл...Сърдечни поздрави!
-
Написано с много любов!
-
Неочакваното е най-сладко...
Отваряй, Зем. И изживей Мига... -
Дано пък наистина почука преди ти да й звъннеш! За мен е наслада да чета произведенията ти и отново не ме разочароваш! Поклон!
-
Все по-често се връщам да чета тук.
-
Удоволствие!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
.jpg){kind=link}