13 июл. 2009 г., 19:05

Неочаквано /рубаи/

997 0 13

 

Небето на трохички пропада.

Магия е в лятната нощ звездопада.

Нещо в паметта ми прошумоля -

един парфюм от сянка млада.

 

Обичам онази, която идва във стихове тук!

Прегръщам, притискам, целувам нежно, без звук.

От луната лъчи, от звезди светлина.

На самотното виолено соло, на всичко напук!

 

Обичам, когато след Нея, небе се пропука!

Не обичам самотният залез да е разтуха!

Ще И звънна: Искаш ли да се видим?

Какво е това?! На вратата ми някой почука...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Красимир Дяков Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...