28 jul 2013, 14:52

Непознатата от яхтата

  Poesía » Otra
1.2K 0 2

 

Коя е тя, че с нея ти се свърза?

Жена една, която страшно бърза.

И иска да живее за мига.

"О, миг, поспри", послушай я сега!...

 

Очите светнали, безкраят е пред нея,

под скули румени усмивката живее.

Безгрижното море ви обладава,

на нея Обич мира ù не дава.

 

Коя си ти, че с теб почувствах

прохладната омая под небето?!

Но бързай ти, зарадвай ме, препускай

със вятъра немирен във сърцето!

 

 

летен щрих :) в неопределен стил 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мери Попинз Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря, припомнях си тогава Куело и 11 seconds
  • Много хубаво. А и "намигването" към Фауст си е на място... Под лекия и уж неангажиращ стил се крие доста философия, мисля аз...

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...