Jul 28, 2013, 2:52 PM

Непознатата от яхтата

  Poetry » Other
1.2K 0 2

 

Коя е тя, че с нея ти се свърза?

Жена една, която страшно бърза.

И иска да живее за мига.

"О, миг, поспри", послушай я сега!...

 

Очите светнали, безкраят е пред нея,

под скули румени усмивката живее.

Безгрижното море ви обладава,

на нея Обич мира ù не дава.

 

Коя си ти, че с теб почувствах

прохладната омая под небето?!

Но бързай ти, зарадвай ме, препускай

със вятъра немирен във сърцето!

 

 

летен щрих :) в неопределен стил 

 

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Мери Попинз All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря, припомнях си тогава Куело и 11 seconds
  • Много хубаво. А и "намигването" към Фауст си е на място... Под лекия и уж неангажиращ стил се крие доста философия, мисля аз...

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...