28 июл. 2013 г., 14:52

Непознатата от яхтата

1.2K 0 2

 

Коя е тя, че с нея ти се свърза?

Жена една, която страшно бърза.

И иска да живее за мига.

"О, миг, поспри", послушай я сега!...

 

Очите светнали, безкраят е пред нея,

под скули румени усмивката живее.

Безгрижното море ви обладава,

на нея Обич мира ù не дава.

 

Коя си ти, че с теб почувствах

прохладната омая под небето?!

Но бързай ти, зарадвай ме, препускай

със вятъра немирен във сърцето!

 

 

летен щрих :) в неопределен стил 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мери Попинз Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря, припомнях си тогава Куело и 11 seconds
  • Много хубаво. А и "намигването" към Фауст си е на място... Под лекия и уж неангажиращ стил се крие доста философия, мисля аз...

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...