29 sept 2023, 12:50

Нещо

  Poesía
388 0 0

Проектирал си в теб свят на представи

изтъкан от дребни желания и страхове,

зад граничната линия какво точно опази

и почувства ли се свободен човек.

 

На моменти говориш, на моменти си празен...

Вдигаш котва без повик и поемаш далеч.

Знаците явни подмина с чужди нагласи

до пристигането на кея, подготвен за теб.

 

Нещо старо умира, нещо те изоставя…

На пътя ти … борбата неспирно тече.

Творението чрез притчи и рани разказва

как проглежда душата, без страх и полек

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валя Сотирова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...