Проектирал си в теб свят на представи

изтъкан от дребни желания и страхове,

зад граничната линия какво точно опази

и почувства ли се свободен човек.

На моменти говориш, на моменти си празен...

Вдигаш котва без повик и поемаш далеч.

Знаците явни подмина с чужди нагласи

до пристигането на кея, подготвен за теб.

Нещо старо умира, нещо те изоставя…

На пътя ти … борбата неспирно тече.

Творението чрез притчи и рани разказва

как проглежда душата, без страх и полек