Нещо
387
0
0
Проектирал си в теб свят на представи
изтъкан от дребни желания и страхове,
зад граничната линия какво точно опази
и почувства ли се свободен човек.
На моменти говориш, на моменти си празен...
Вдигаш котва без повик и поемаш далеч.
Знаците явни подмина с чужди нагласи
до пристигането на кея, подготвен за теб.
Нещо старо умира, нещо те изоставя…
На пътя ти … борбата неспирно тече.
Творението чрез притчи и рани разказва
как проглежда душата, без страх и полек
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Валя Сотирова Все права защищены
