Sep 29, 2023, 12:50 PM

Нещо

  Poetry
380 0 0

Проектирал си в теб свят на представи

изтъкан от дребни желания и страхове,

зад граничната линия какво точно опази

и почувства ли се свободен човек.

 

На моменти говориш, на моменти си празен...

Вдигаш котва без повик и поемаш далеч.

Знаците явни подмина с чужди нагласи

до пристигането на кея, подготвен за теб.

 

Нещо старо умира, нещо те изоставя…

На пътя ти … борбата неспирно тече.

Творението чрез притчи и рани разказва

как проглежда душата, без страх и полек

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Валя Сотирова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...