Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам
в прозаичния свят от мечти,
дето смисълът просто си тръгва
незапомнен. И кух от сълзи.
Нямам спомен. И нямам заблуди,
от които да тръпна насън;
само бледи дихания, луди,
безпризорен зачатък на кълн… ...