Нямам
Нямам думи. И нямам заглавия.
Всяко нещо е казано вече.
Всяка сянка за Бог и обичане
с незавиден ретуш е съблечена.
Нямам дъх. И желания нямам
в прозаичния свят от мечти,
дето смисълът просто си тръгва
незапомнен. И кух от сълзи.
Нямам спомен. И нямам заблуди,
от които да тръпна насън;
само бледи дихания, луди,
безпризорен зачатък на кълн…
Нямам нужда от път недоносен.
Уморени, ръцете ми вече
нямат сили дори да докосват
нечий сън опустял, непотребен…
Може би трябва просто да тръгна,
без да има какво да копнея,
към ранимата същност на ъгъла
и с покоя ù тих да се слея…
© Геновева Христова All rights reserved.
