3 may 2022, 0:19  

Галя пясъка

  Poesía
776 4 0

Като прости думи

без мечти

без надежди

и тъги

дохождат право от небето

не са небесни съ̀лзи

сълзѝ от радост са

че още има ме

и тук съм

а след дъжда се прояснява

тогава виждам

слънчевата светлина

как си играе с бялото

по гребена на ей-оназ вълна

тогава виждам

чайките на отлива

грижовни

те почистват пясъка

от всяка рибка

накрая виждам

рачета остават

някой охлюв

все нещо ще остане

мисля си

и радвам се

защото утре няма да ме има

както много други

а този бряг

ще е красив и утре

и нататък

и други в него

ще се влюбват

като мен

и ще препускат дните им

ще бягат

а те ще се опитват

щастието си да задържат

да го запазят

стиснали го в топли шепи

а то през пръстите им

ще изтича

като пясък

като вода

която как да спреш

и щастието как да задържиш

то тича бяга

какво е щастието

тъй мени се всичко

много са го казвали

и писали

и плакали

и викали

и питали

защо ли

галя пясъка

далеч е залезът.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Димитров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....