3.05.2022 г., 0:19  

Галя пясъка

780 4 0

Като прости думи

без мечти

без надежди

и тъги

дохождат право от небето

не са небесни съ̀лзи

сълзѝ от радост са

че още има ме

и тук съм

а след дъжда се прояснява

тогава виждам

слънчевата светлина

как си играе с бялото

по гребена на ей-оназ вълна

тогава виждам

чайките на отлива

грижовни

те почистват пясъка

от всяка рибка

накрая виждам

рачета остават

някой охлюв

все нещо ще остане

мисля си

и радвам се

защото утре няма да ме има

както много други

а този бряг

ще е красив и утре

и нататък

и други в него

ще се влюбват

като мен

и ще препускат дните им

ще бягат

а те ще се опитват

щастието си да задържат

да го запазят

стиснали го в топли шепи

а то през пръстите им

ще изтича

като пясък

като вода

която как да спреш

и щастието как да задържиш

то тича бяга

какво е щастието

тъй мени се всичко

много са го казвали

и писали

и плакали

и викали

и питали

защо ли

галя пясъка

далеч е залезът.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Петър Димитров Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...