Като прости думи

без мечти

без надежди

и тъги

дохождат право от небето

не са небесни съ̀лзи

сълзѝ от радост са

че още има ме

и тук съм

а след дъжда се прояснява

тогава виждам

слънчевата светлина

как си играе с бялото

по гребена на ей-оназ вълна

тогава виждам

чайките на отлива

грижовни

те почистват пясъка

от всяка рибка

накрая виждам

рачета остават

някой охлюв

все нещо ще остане

мисля си

и радвам се

защото утре няма да ме има

както много други

а този бряг

ще е красив и утре

и нататък

и други в него

ще се влюбват

като мен

и ще препускат дните им

ще бягат

а те ще се опитват

щастието си да задържат

да го запазят

стиснали го в топли шепи

а то през пръстите им

ще изтича

като пясък

като вода

която как да спреш

и щастието как да задържиш

то тича бяга

какво е щастието

тъй мени се всичко

много са го казвали

и писали

и плакали

и викали

и питали

защо ли

галя пясъка

далеч е залезът.