27 sept 2021, 19:52  

Остатъци от криви гвоздеи

  Poesía
778 10 20

ОСТАТЪЦИ ОТ КРИВИ ГВОЗДЕИ

 

Превръщам ли се в купчинка пирони

кой крив, а кой ръждясал или прав?

Приятели и врагове прогоних

с неотстъпчивия си сприхав нрав.

 

Забивах знамена за дълги писти

и хвърлях се на бой като петел!

Стремях се съвестта ми да е чиста –

не смятах кой, пък и какво е взел.

 

Ни колко ми е струвало да бъда

троха в дланта на просяка беззъб.

Преглътнах всяка хула и присъда

и няма начин да обърна гръб.

 

Каквито ризи други са ми шили

това обличала съм всеки ден.

И те не бяха от тафта и свила,

а често груби от пресукан лен.

 

Но днес ми отеснява всяка рамка

не се побирам в тяло и душа.

Кръстосвам есенни алеи в парка

и този път дано да не греша.

 

В сезона епилог на смутно време,

с прелюдия към непознат април,

дано докрай да мога да си взема

от мен каквото някой беше скрил.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...