Остатъци от криви гвоздеи
ОСТАТЪЦИ ОТ КРИВИ ГВОЗДЕИ
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти
и хвърлях се на бой – като петел!
Стремях се съвестта ми да е чиста –
не смятах кой, пък и какво е взел.
Ни колко ми е струвало да бъда
троха в дланта на просяка беззъб.
Преглътнах всяка хула и присъда –
и няма начин да обърна гръб.
Каквито ризи други са ми шили –
това обличала съм всеки ден.
И те не бяха от тафта и свила,
а често груби – от пресукан лен.
Но днес ми отеснява всяка рамка –
не се побирам в тяло и душа.
Кръстосвам есенни алеи в парка
и този път дано да не греша.
В сезона – епилог на смутно време,
с прелюдия към непознат април,
дано докрай да мога да си взема
от мен каквото някой беше скрил.
© Валентина Йотова All rights reserved.
