Остатъци от криви гвоздеи
ОСТАТЪЦИ ОТ КРИВИ ГВОЗДЕИ
Превръщам ли се в купчинка пирони –
кой крив, а кой ръждясал или прав?
Приятели и врагове прогоних
с неотстъпчивия си сприхав нрав.
Забивах знамена за дълги писти
и хвърлях се на бой – като петел!
Стремях се съвестта ми да е чиста –
не смятах кой, пък и какво е взел.
Ни колко ми е струвало да бъда
троха в дланта на просяка беззъб.
Преглътнах всяка хула и присъда –
и няма начин да обърна гръб.
Каквито ризи други са ми шили –
това обличала съм всеки ден.
И те не бяха от тафта и свила,
а често груби – от пресукан лен.
Но днес ми отеснява всяка рамка –
не се побирам в тяло и душа.
Кръстосвам есенни алеи в парка
и този път дано да не греша.
В сезона – епилог на смутно време,
с прелюдия към непознат април,
дано докрай да мога да си взема
от мен каквото някой беше скрил.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Валентина Йотова Всички права запазени
