11 may 2022, 20:43

Отплата не е нужна

  Poesía
475 4 6

Не питайте дали съм тъжен –

от всяка болка има смисъл.

Животът непрестанно лъже

„скептичния ми оптимизъм“.

 

А люшкането безвъзвратно,

подклажда страсти оскотели.

В Съдбата всичко е безплатно,

освен постигнатите цели.

 

За всеки пристан има кораб,

така че, плавайте свободно.

Човек, не вижда ли простора,

забравя що е благородно.

 

Посоката му се изгубва

с безветрието във душата.

Това, което нас погубва

е нуждата ни от отплата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...