11 may 2022, 20:43

Отплата не е нужна

  Poesía
469 4 6

Не питайте дали съм тъжен –

от всяка болка има смисъл.

Животът непрестанно лъже

„скептичния ми оптимизъм“.

 

А люшкането безвъзвратно,

подклажда страсти оскотели.

В Съдбата всичко е безплатно,

освен постигнатите цели.

 

За всеки пристан има кораб,

така че, плавайте свободно.

Човек, не вижда ли простора,

забравя що е благородно.

 

Посоката му се изгубва

с безветрието във душата.

Това, което нас погубва

е нуждата ни от отплата!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Данаил Таков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...