May 11, 2022, 8:43 PM

Отплата не е нужна

  Poetry
472 4 6

Не питайте дали съм тъжен –

от всяка болка има смисъл.

Животът непрестанно лъже

„скептичния ми оптимизъм“.

 

А люшкането безвъзвратно,

подклажда страсти оскотели.

В Съдбата всичко е безплатно,

освен постигнатите цели.

 

За всеки пристан има кораб,

така че, плавайте свободно.

Човек, не вижда ли простора,

забравя що е благородно.

 

Посоката му се изгубва

с безветрието във душата.

Това, което нас погубва

е нуждата ни от отплата!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Таков All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...