Пише ми се

Пише ми се, Бога ми, така го искам...

Но не зная как, в радост стиха си да напиша.

Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?

Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.

Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра.

Кой и колко от мечтите взе.

На хоризонта – бели облаци, о не.

Тъжна песен, хлад, сълзи, болка стара.

Пише ми се, Бога ми, така го искам!?

Но горчи ми този хляб. Простете.

Навярно мислите ме за глупак,

понечил да покаже своята любов.