13 авг. 2025 г., 08:04

Пише ми се

188 1 0

Пише ми се, Бога ми, така го искам...

Но не зная как, в радост стиха си да напиша.

Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?

Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.

 

Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра.

Кой и колко от мечтите взе.

На хоризонта – бели облаци, о не.

Тъжна песен, хлад, сълзи, болка стара.

 

Пише ми се, Бога ми, така го искам!?

Но горчи ми този хляб. Простете.

Навярно мислите ме за глупак,

понечил да покаже своята любов.

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ангел Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...