13.08.2025 г., 8:04

Пише ми се

187 1 0

Пише ми се, Бога ми, така го искам...

Но не зная как, в радост стиха си да напиша.

Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?

Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.

 

Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра.

Кой и колко от мечтите взе.

На хоризонта – бели облаци, о не.

Тъжна песен, хлад, сълзи, болка стара.

 

Пише ми се, Бога ми, така го искам!?

Но горчи ми този хляб. Простете.

Навярно мислите ме за глупак,

понечил да покаже своята любов.

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ангел Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...