Пише ми се, Бога ми, така го искам...
Но не зная как, в радост стиха си да напиша.
Започвам... но горчилката ме стяга, стига!?
Не, мира не ми дава. Ръжда, кости, болка.
Е нали... за! Ама не, лъжите, не вяра.
Кой и колко от мечтите взе.
На хоризонта – бели облаци, о не.
Тъжна песен, хлад, сълзи, болка стара.
Пише ми се, Бога ми, така го искам!?
Но горчи ми този хляб. Простете.
Навярно мислите ме за глупак,
понечил да покаже своята любов.
© Ангел All rights reserved.
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
