24 mar 2016, 0:10

По тъмно 

  Poesía » Otra
546 1 13

висината се взира в прозореца

на затворен в завесите свят

и по сенките търси у хората

силуета на свой стар познат

тя не знае дали ще намери

на безкрилия паднал в очите

обичта към крилатия брат

който още отглежда звездите

и ги пали над тъмния град

за да има с кого да говори

в светлината на лунния сърп

всеки случайно погледнал нагоре

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??