Mar 24, 2016, 12:10 AM

По тъмно 

  Poetry » Other
669 1 13
висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери
на безкрилия паднал в очите
обичта към крилатия брат
който още отглежда звездите
и ги пали над тъмния град
за да има с кого да говори
в светлината на лунния сърп
всеки случайно погледнал нагоре

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Лина - Светлана Караколева All rights reserved.

Random works
: ??:??