По тъмно
висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери
на безкрилия паднал в очите
обичта към крилатия брат
който още отглежда звездите
и ги пали над тъмния град
за да има с кого да говори
в светлината на лунния сърп
всеки случайно погледнал нагоре
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
Аз също Ти Благодаря!*
