24 мар. 2016 г., 00:10

По тъмно 

  Поэзия » Другая
548 1 13

висината се взира в прозореца

на затворен в завесите свят

и по сенките търси у хората

силуета на свой стар познат

тя не знае дали ще намери

на безкрилия паднал в очите

обичта към крилатия брат

който още отглежда звездите

и ги пали над тъмния град

за да има с кого да говори

в светлината на лунния сърп

всеки случайно погледнал нагоре

© Лина - Светлана Караколева Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??