24.03.2016 г., 0:10 ч.

По тъмно 

  Поезия » Друга
684 1 13
висината се взира в прозореца
на затворен в завесите свят
и по сенките търси у хората
силуета на свой стар познат
тя не знае дали ще намери
на безкрилия паднал в очите
обичта към крилатия брат
който още отглежда звездите
и ги пали над тъмния град
за да има с кого да говори
в светлината на лунния сърп
всеки случайно погледнал нагоре

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Предложения
: ??:??