1 nov 2008, 10:38

Пожарникар 

  Poesía » De amor
2156 0 5
Пожарникар

В гореща любов влязох
през отворена задна врата,
сред опасен пожар се оказах
в ужасни пламъци горя.

Горя, ах, как горя - но не боли,
че когато любовният пламък
леда около сърцето ми разтопи,
сърцето се оказа... камък.

Азбест  душата - сърцето камък
в огнеупорен замък - под ключ
и гася горещия пламък
с пожарникарския си маркуч.

Огънят съска - пара се вдига,
задъхан сред пушеци се потя,
кислородът вече не стига...
но аз имам много вода!

Че пожарогасител е моята душа
и всеки пожар мога да изгася!!!

© Алекс учо Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??