Пожарникар
В гореща любов влязох
през отворена задна врата,
сред опасен пожар се оказах
в ужасни пламъци горя.
Горя, ах, как горя - но не боли,
че когато любовният пламък
леда около сърцето ми разтопи,
сърцето се оказа... камък.
Азбест душата - сърцето камък
в огнеупорен замък - под ключ
и гася горещия пламък
с пожарникарския си маркуч.
Огънят съска - пара се вдига,
задъхан сред пушеци се потя,
кислородът вече не стига...
но аз имам много вода!
Че пожарогасител е моята душа
и всеки пожар мога да изгася!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Алекс учо Всички права запазени
