Nov 1, 2008, 10:38 AM

Пожарникар 

  Poetry » Love
2155 0 5
Пожарникар

В гореща любов влязох
през отворена задна врата,
сред опасен пожар се оказах
в ужасни пламъци горя.

Горя, ах, как горя - но не боли,
че когато любовният пламък
леда около сърцето ми разтопи,
сърцето се оказа... камък.

Азбест  душата - сърцето камък
в огнеупорен замък - под ключ
и гася горещия пламък
с пожарникарския си маркуч.

Огънят съска - пара се вдига,
задъхан сред пушеци се потя,
кислородът вече не стига...
но аз имам много вода!

Че пожарогасител е моята душа
и всеки пожар мога да изгася!!!

© Алекс учо All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??