17 jul 2021, 10:12

Последният акорд от недопята песен

  Poesía
677 6 16

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН

Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях.

Сега остава ми покоят –
когато вечерта хладни,
да слушам как шепти прибоят
с неукротимите вълни,

как чайките с провлачен писък
изпращат летния сезон.
Скъсих отдавна оня списък –
с химери и мечти – милион.

Оставих три – непостижими,
да кажа сбогом – без тъга,
на недодяланите рими,
с които плетох ви дъга.

До днес не вярвам на физици,
че светлината е поток
от мъртви, войнстващи частици
и няма нищо общо с Бог.

И ако може – да избягам
в лагуна от коралов риф
и да живеем само двама.
Обичал ли си – бил си жив.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Валентина Йотова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...