17.07.2021 г., 10:12

Последният акорд от недопята песен

674 6 16

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН

Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях.

Сега остава ми покоят –
когато вечерта хладни,
да слушам как шепти прибоят
с неукротимите вълни,

как чайките с провлачен писък
изпращат летния сезон.
Скъсих отдавна оня списък –
с химери и мечти – милион.

Оставих три – непостижими,
да кажа сбогом – без тъга,
на недодяланите рими,
с които плетох ви дъга.

До днес не вярвам на физици,
че светлината е поток
от мъртви, войнстващи частици
и няма нищо общо с Бог.

И ако може – да избягам
в лагуна от коралов риф
и да живеем само двама.
Обичал ли си – бил си жив.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентина Йотова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...