17 июл. 2021 г., 10:12

Последният акорд от недопята песен

676 6 16

ПОСЛЕДНИЯТ АКОРД ОТ НЕДОПЯТА ПЕСЕН

Аз всичко вече ви разказах
и песните си ви изпях –
за радост, обич и омраза,
за прошка, истина и грях.

Сега остава ми покоят –
когато вечерта хладни,
да слушам как шепти прибоят
с неукротимите вълни,

как чайките с провлачен писък
изпращат летния сезон.
Скъсих отдавна оня списък –
с химери и мечти – милион.

Оставих три – непостижими,
да кажа сбогом – без тъга,
на недодяланите рими,
с които плетох ви дъга.

До днес не вярвам на физици,
че светлината е поток
от мъртви, войнстващи частици
и няма нищо общо с Бог.

И ако може – да избягам
в лагуна от коралов риф
и да живеем само двама.
Обичал ли си – бил си жив.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентина Йотова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...